Детайли

Създадена на 23 Януари 2007

Посещения: 10616

Статия от Станислав Мънков, Републикански шампион на България за 2006,2007 и 2008 година по риболов с муха и шнур
(Тази статия се отнася специално за българските разбирания за мухарския риболов и пъстървата)

В България мухарите все повече се увеличават, колеги имащи риболовни магазини постоянно споделят, че продават все повече и повече пръчки , макари, материали за връзване и т.н. И по реките също се случва човек да се засече с колега, който се опитва да замята или да сглоби линията си. Разбира се, хубаво е да се помага и начинаещите да бъдат насочени правилно и в тях да се изгради едно различно от това на останалите отношение към риболова и към рибите. Защото мухарският риблов е повече от обикновен риболов, той е свързан с постоянно търсене, развиване, мислене. В този рибoлов има норми, етика, правила. Мухарите уважават рибата, уважават колегите си. Мухарския риблов ни кара да мислим по философски за нещата като цяло, и смея да кажа, че мухарството е начин на живот.
Озаглавих материала си проглеждане, защото така наричам основния път, който (българския) мухар извървява докато започне да наподобява чуждестранните си колеги. Като тук не става въпрос за майсторство или огромни знания - начинаещи или напреднали - става въпрос за това как трябва да се мисли и гледа на риболова от всеки един човек, който твърди за себе си, че е мухар. (Моля колегите, които не са мухари да не се обиждат - уважавам всеки друг начин на риболов и в никакъв случай не го отричам).
Преди да разкажа за това как аз виждам нещата, които са основни в етиката и начина на мислене в мухарския риболов, ще засегна един много важен момент от живота на почти 100% от мухарите в България. Преди въобще да е хванал мухарка българина е ловил със друг такъм, било то плувка, дъно, блесна, булдо и всички възможни видове риболов. Не познавам човек, на който първата му въдеца да е била мухарка. В чужбина това също е често срещано, но там някои от правилата за мухарски риблов важат и за останалите начини и то с пълна сила, така че там още от хващането на въдицата, на риболовеца се налагат правила и норми, с които той свиква. Какъв е проблема у нас? Хваща например едно 14 годишно дете телескопчето и отива на реката, закача червея, подава и хваща някоя пъстървичка, почти стопроцентово я прибира, за да се похвали вкъщи. Дотук добре, лошо няма, детето може да не е чувало, да не знае, обаче в голяма част от случаите никой, нищо не му казва, и то продължава да си ходи и да си прибира маломерни пъстървички, като естествено започва да задобрява, и да осъзнава някои неща, но най-много да престане да взима маломерки. Ако хване 20 риби много ще се зарадва, че ще почерпи и съседа... Защо става всичко това е ясно на повечето, които ще прочетата този материал - закони?! Тях няма да ги коментирам.
Все пак ако някой се е замислял над това дали да продължи развитието си по-далеч от това да хване риба и за съседа, ще го замоля да продължи да чете...и дано има поне един такъв.
Следващия етап, най-често е да лови риби на блесна, но аз лично мисля, че няма кой-знае колко общо между мухарството и блеснарството. Лафонтен в книгата си Dry Fly говори за грешните представи, които се създават в представата на мухаря, който е преминал от блесна или стръв към мухата. Основната грешка е, че търси рибата на прекалено голяма дистанция от себе си и не се е научил да вижда рибата и да разчита правилно поведението и. Ползата е, че лови пъстърва и все пак научава нещо за това къде, кога и как се държи рибата. Плюсовете важат особено за малките планински потоци и реки. Където най-важно е да се знае къде да се търси рибата.
Ако сте решили да ставате мухари, абстрахирайте се от другите видове риболов, поне се опитайте. В началото е много трудно, всеки си мисли , ще отида със спининга и мухарката и ще преценя кое ще е по-резултатно. Невъзможна преценка! Винаги ще си задавате въпроса, ако бях тръгнал с блесната щях да хвана, или пък като видите някоя вдигаща се риба ще си кажете – ех, ако ми е под ръка мухарката. Това е голяма дилема, с която трябва да се преборите. Никога няма да забравя когато мой приятел - Стефан Минчев ми каза на един съвместен излет - „Ако искаш да станеш добър риболовец избери си един вид риболов”. Това е изключително вярно, аз го послушах и не съжалявам. Не ви карам да се отричате от друг вид рибoлов, но когато отивате за риба просто си кажете – днес ще ловя с това и точка. За себе си съм 100% сигурен - ловя само с муха и шнур.
Основен проблем на започващите е това да повярват в мухарския риболов и в това, че могат да хванат риба с нещо направено от козина, пера и синтетика. Тези, които ловят на стръв много лесно могат да бъдат убедени - давам им една нимфа, и нека я вържат на линията с която ловят на стръв, абсолютно по същата схема. И ако в ден, в който рибата кълве и на стръв биха хванали, а на мухата не хванат риба - значи въобще не могат да ловят риба и по-добре да се откажат от този спорт...
Вярата в една муха я прави уловиста, това важи и за тези, които вече имат мухи в кутията си - изпробвайте различни модели и сменяйте мухите –това, че веднъж сте ловили с определена муха не означава, че трябва цял живот да ловите с нея.
След като хванете първите си риби ще разберете защо мисля по този начин за мухарския риболов. Моментът на хващане на първите риби е много важен, ако още от тогава се научите да ги пускате обратно, значи определено напредвате бързо, за това е важно, обаче да знаете, че има хора, които пускат рибите. Идеята "Catch and Release" се заражда в средата на 60-те години на 20 век, като за неин основоположник се смята известния американски мухар Лий Луф (Lee Woof). Идеята е уловената риба да се пуска обратно във водата, с цел запазване на рибните ресурси и показване на уважение към рибата. Така наречения "Game angling" където рибата не е просто жертва а част от играта, достоен за почитание противник. Когато играем карти, след като победим противника си не го пържим или напълваме с доматки... а си стискаме ръцете.
Идеята бързо се развива и в наши дни да пускаме рибата е напълно нормално действие възприето от огромна част от риболовците и от всеки един истински мухар. Ако Ви е трудно да пускате всяка една уловена риба, поставете си норма, но гледайте тя да е висока - поне 30 см за пъстървата. После постепенно ще се откажете да взимате и тези риби.
Какво става с риболовеца когато пусне рибата и защо той трябва да го прави!? Първо си задайте втория въпрос, защо пускате рибата, за да кажете, че сте го направили и да се похвалите с това или за ваше удоволствие и защото Вие така сте рeшили. И бихте ли пуснали добра риба ако сте сам на реката и знаете, че никой няма да ви види ако я вземете!? Когато това стане значи напълно сте възприели идеята - Хвани и Пусни. След като вече сте върнали рибата обратно, започвате да мислите по друг начин за нея и отношението ви се променя. Започвате да я цените и да се стараета да опазите и евентуално да увеличите рибните запаси по реките, които посещавате. Зарибяването е друго върховно удоволствие, но за него ще отделя време в някой от следващите си материали.
Риболовеца с муха също така уважава колегите си, не им пречи, не им замята в краката и т.н. Всичко това е една етика, която мухарското общество в България трябва да се опита да изгради, без да се доказваме кой е по-велик. Обичам да казвам, че е хубаво да се обсъждат идеи не хора и когато се видя с някой колега да си поговорим за риболов, а не за това как той бил хванал повече риба от някой друг...
Има още правила и етични норми в мухарството, но тези са достатъчни за един начинаещ колега. Когато сте на реката правeте си изводи, опитайте се да разгадаете поведението на рибите, опознайте насекомите, с които се хранят и нещо, на което много държа - наричайте нещата, с истинските им имена, макар и те да са чужди - така се научава един международен речник от думи който би бил валиден при всеки мухар в света и казвайки името на някоя муха, тактика или начин на водене, вие ще се разбирате дори без да знаете езика на колегата. Много е грешно да се мисли, че някой е открил нещо ново в този риболов особено ако става въпрос за начин на риболов, подаване или определена муха. Всички тези неща са отдавна установени и открити и трябва да се изучават. Това няма как да стане ако не четем и не се интересуваме. Всичко това прави мухарския риболов толкова интересен - вечното развитие, постоянната жажда за знания. Едва след дългогодишна практика и опит, човек може да твърди за нещо иновативно, което обаче е сравнено с откритите до тогава неща и което се е доказало многократно. Понякога е нужен цял човешки живот за откриването на нещо различно. Това не значи, че не трябва да се споделя и обсъжда наученото. Колкото повече научаваме за мухарския риболов, толкова повече разбираме, колко малко знаем и продължава стремежа за още знания... поне при мен е така.
Сега ще разкажа един риболовен излет, в който ако сте разбрали статията до тук ще открието много общо с разказа и това, което съм написал по-горе.
Бяхме четирима души ловящи на муха, като единия беше напълно начинаещ колега и аз го взех с мен да ловим заедно, и ако мога с нещо да му помогна. Другите двама тръгнаха в друга посока. В началото дадох основни насоки на колегата и после го оставих сам на реката. Клъвна ми една маломерна балканка, но се откачи. Продължих обнадежден по реката. Вървенето беше много трудно - имаше много сняг а аз нямах ботуши. По реката имаше следи от скоро минали преди нас колеги. Избързах напред и се засякохме с тях - бяха две момчета не по-големи от 12 години с телескопчета в ръце. Запитах ги хванали ли са риба, те ми отговориха, че са хванали две риби. Поздравих ги за успеха и ги попитах дали ако хванат малка рибка ще я вземат. Тук вече много се учудих на отговора им - казаха, че са пуснали рибките, които са хванали, защото и двете били малки. Наистина се възхитих и им пожелах приятен риболов, дано не са ме излъгали.
Продължихме с Владо, така се казваше колегата, нагоре по реката. Промуших се на едно много трудно за подаване място и спуснах нимфата отвесно. Последва моментален удар и след две минути приятна борба извадих доста добра за тази река риба – балканка около 30 -32 см - черна с огромни кървавочервени точки. Рибата беше наистина много красива, отдавна не бях хващал такава прелест. Намокрих ръката си във водата и я хванах през корема. Владо наблюдаваше всичко и много се зарадва - особено като видя съвсем приличния за нашите условия размер на рибата. Показах му я и му се усмихнах, след което я пуснах обратно. Така бих постъпил и ако бях сам на реката, но ми стана много приятно, това че точно начинаещ колега наблюдаваше всичко и имах невероятната възможност да му дам пример.
До края на деня не хванахме повече риби. Бях щастлив и доволен от случилото ми се. Точно преди да се качим по колите се засякохме с местен колега - очевидно от „Стръвпротивата” както се изразява един мой приятел. Изгледа ни пренебрежително и едва си отвори устата - има ли?
Отговорих му, че няма. После той ни пита до къде сме ходили - аз му казах, че сме прегазили цялата река. Той се нацупи и продължи по пътя си.
Никаква учтивост, никаква колегиалност.
Не мислете, че като пиша това съм се родил с мухарка в ръце. И аз съм минал по целия този път който описах, но мисля, че съм се осъзнал твърде късно. Затова пиша тази статия, за да спестя лутането на някои хора, за да им помогна да прогледнат. Като благодаря на тези, които помогнаха на мен.
П.П. Сега си спомних как преди години дойде един човек у нас, мисля, че се казваше Богомил, трябваше да помогне нещо на баща ми. Видя ми телескопа и кошчето и леко ми се скара за това къде и как ловя. Тогава не обърнах внимание, сега го разбирам напълно и споделям неговото мнение, и аз бих сторил същото на негово място!

Станислав Мънков

/

Детайли

Създадена на 02 Юли 2009

Посещения: 10125

/

• Зиги на река Янтра при село Белцов
• След като сте хванали своята риба и сте взели решение да я пуснете обратно, хванете я с палеца и показалеца на лявата ръка за долната челюст
• След като сте хванали рибата за долната челюст може да освободите въдицата и да я задържите под мишницата си или да я закачите на специалните илици на елека ви, за да освободите дясната си ръка
• Държейки рибата с лявата ръка, с дясната си ръка внимателно изваждате мухата от устата й. Ако мухата ви е без контра това е изключително лесна операция, ако обаче имате контра може да се наложи да използвате и кохер
• След като максимално бързо сте откачили мухата от устата й, връщате рибата обратно във водата
• Придържате рибата с едната ръка под корема, с другата - с лека хватка за опашката, без да я стискате
• Изчаквате рибата сама да отплува - обикновено с удар с опашка, ако това не стане за няколко секунди - движете леко рибата напред - назад, докато се възстанови работата на хрилете й и отплава сама

Снимки: Найден Найденов - Наци
The5Day

Детайли

Създадена на 01 Юли 2009

Посещения: 20655

"Хвани и пусни" - "Как да увеличим шанса за оцеляването на рибата" или "Как да запазим рибите и нашето хоби"
Принципът "Хвани и пусни" (Catch & Release) придобива все по-огромна популярност у нас през последните няколко години. Все повече и повече риболовци отиват на излет за удоволствието от надхитрянето и улавянето на рибата, от общуването с природата, не гледайки на рибите само от кулинарна гледна точка. Те отиват на реката за забавление, а не за храна. Тези риболовци си доставят и едно още по-голямо удоволствие - удоволствието да върнеш жива рибата в реката. Въпреки обаче похвалните намерения трябва да се знаят определени правила, и то не малко, които ако не бъдат спазени и рибата се върне в лошо състояние във водата, вероятността да умре в последствие е огромна и самото действие по нейното пускане се обезсмисля. И обратното - имайте впредвид, че рибите имат огромни шаншове за оцеляване, ако работите внимателно и правилно.

Причините за смъртта на рибите след тяхното връщане във водата са две - стрес или нараняване, включващо и бактериалните инфекции.
Стрес - Физическото усилие, което правят рибите при борбата им с риболовеца намалява кислорода и принуждава мускулите им да работят анаеробно (безкислородно). Това води до изграждане на млечна киселина в мускулите, която действа като киселина в кръвта, което пък от своя страна намаля pH-то на кръвта. Съвсем малки промени в pH-то на кръвта може да доведат до големи сътресения в метаболитните процеси, водещи и до смъртта на рибата. Всичко това означава, че вече закачената риба трябва да се вади максимално бързо и да не се умаря прекомерно. За бързото изваждане на рибата допринася и по-сериозното оборудване, максимално допустимо все пак и за да е риболовът ви комфортен. Използването на фини линии допринасят до много по-дълга борба и съответно голямо натрупване на млечна киселина. Дори е по-добре да използвате кеп (особено ако мрежата му е без възли), отколкото толкова да уморите рибата, че да можете да я извадите с ръка. Ако успеете бързо да извадите рибата и върнете във водата, pH-то на кръвта обикновено се връща към нормалните стойности и рибите остават незасегнати.
Нараняванията - причиняват се от куката на изкуствената муха, докосване от риболовеца на хрилете на рибите, използването на кепове, поставяне на рибата по различни повърхности - камъни, скали, трева и т.н., както и от докосването на рибата със сухи ръце. Хубавото на мухарския риболов е, че рибата абсолютно винаги се закача за устата, което многократно увеличава шансовете да се пусне жива обратно. Въпреки това ползвайте куки без контри (Barbless) или смачквайте контрите ако мухите ви имат такива. Когато закачите рибата с муха с контра изваждането й е изключително трудно, налага се да държите много здраво рибата, дори да я стискате, което е крайно недопустимо. Използването на куки без контри води до изключително лесно изваждане на мухата от устата на рибата, без никакви наранявания. Избягвайте да поставяте уловената риба по скали, пясък, трева и т.н., както и да я хващате със сухи ръце. Всяко едно докосване на рибата до сухи повърхности или ръце освен другите наранявания водят до премахване на защитния слой слуз и до поява на гъбични инфекции, също убиващи в последствие рибата. Затова винаги си намокряйте ръцете преди да докосвате рибата. Много е удобно използването на специални грипове (щипки), които захващат уловената риба за долната челюст, с вградения кантар може да се измери теглото й, след което да се върне обратно във водата без да се докосва никъде.
Връщайте рибата във водата много внимателно и абсолютно никога не я пускайте веднага. Освобождавайте ръката с която я държите леко и изчаквайте тя сама да отплава (обикновено с удар с опашката). Ако рибата е много уморена ще се наложи да я възстановите - поставете я във водата, като я държите за опашката - ако е в река я насочете срещу течението. Бавно я движете напред назад, докато успее отново да си възстанови работата на хрилете. Когато това стане тя сама ще се изплъзне от леката хватка, с която я държите.

Оформено като точки съветите за правилното връщане на рибите във водата изглеждат така:

• Добре е още преди да уловите рибата да сте решили дали ще я пуснете обратно или ще я вземете.
• Използвайте само куки без контра (Barbless)
• Използвайте оборудване, което отговаря на рибите, които мислите да ловите. "По-лекото" оборудване води до по-голямо умаряне на рибите.
• Не докосвайте рибата никога със сухи ръце
• Не докосвайте хрилете на рибата
• Използвайте кохери (кукоизваждачи)
• Не поставяйте рибата на сухи повърхности - скали, треви, пръст и т.н.
• Изваждайте максимално бързо рибата, без да я умаряте максимално
• Използвайте кеп, по възможност без възли по мрежата, само ако няма друг начин бързо да извадите закачената риба
• Дръжте рибата извън водата максимално кратко време
• Дръжте по възможност рибата във водата по време на откачането на куката
• Не пускайте несъживена риба
• Не стискайте рибата
• Връщайте рибата внимателно във водата
• Дръжте за снимка големите риби с две ръце - едната под корема, другата под или за опашката
• Ако не сте готови за снимка, дръжте рибата във водата по възможност с глава срещу течението и я извадете едва, когато подготвите фотоапарата.

Връщайки уловената риба правилно във водата вие гарантирате удоволствието от уловът й и на някой друг риболовец или като е написал Лий Улф (Lee Wulff ) през 1939 г - "Риболовът на дивите риби е твърден ценен, за да бъдат те улавяни само веднъж" ("Game fish are too valuable to be caught only once")

/