Семейство Heptageniidae (March Browns, Cahills, Quill Gordons)
Род Ритрогена / Genus Rhithrogena
Д-р Михаил Пенков
Обща характеристика, морфология и биология
Особености:
Повече от две столетия майските мухи от рода ритрогена (с нарицателното име March brown) заемат едно от централните места в специализираните издания за риболова с изкуствена муха. Дали обаче представителите на този род наистина са толкова важни като меню на рибите в планинските реки и потоци. Безспорно отговорът е положителен, но противоречията предизвикани от ентомологичните открития за тези мухи ни карат да потърсим реалния отговор в биологията на рода и неговото не толкова често видимо присъствие в съответните реки.
Съществува не малко видово разнообразие и при този род майски мухи (fast water mayfly). Родовото им име идва от названието за обитаващите от тях горни течения на реките - ритрал ( rhithral : горни речни участъци/планински речни участъци). Срещат се из цяла Европа в планинските реки и потоци с каменно дъно, като се съобщава и за находки на ритрогена на места с надморска височина до 2000 метра. Имат една генерация годишно, като излитат в месеците април и май, до началото на юни, в зависимост от пролетните температури. Отличителен белег, сравнявайки ги с останалите представители от същото семейство, са характерните единични малки тъмни петна разположени обикновено към средата на бедрата и на трите двойки крачета. Тези петна са видово специфични, налични са винаги и в трите етапа от метаморфозата на насекомото (ларва, субимаго и имаго), като варират от пълен овал до елипсовидни единични пигментации. По-нови изследвания установяват, че същите са пигментни клетки разположени в самия епидермис на насекомото, което обяснява и липсата им в хитиновата обвивка на междинните форми - петна не се откриват в съблеклата на нимфите и субимагото.
Тази муха е една от първите големи майски мухи появяващи се през пролетта. Излюпването започва в ранния следобед при затопляне на въздуха над десетина градуса, като субимагото напуска ларвната си обвивка за по малко от минута и се стреми много бързо да излети от водната повърхност. Независимо от всичко, рядко се наблюдава емергенция по повърхността на водата за повече от час през целия ден.
Присъствието на подводна форма прави актуални утежнените нимфи и мокрите мухи, а по време на самото излюпване - емърджър имитациите и тези на плуваща нимфа.
Нимфата (clinger nymph)
е от т.нар. „прилепващ” тип. Има гръбо-коремно сплескано тяло (най често 8 - 12 мм, кука № 10 -12), сравнително не толкова масивни крака и три опашни нишки с дължина съразмерна или малко по-голяма от тази на тялото, наблюдава се характерно пръстеновидно оцветяване на тергитите. Уникалната структура на дихателните хриле с характерната си форма спомага за по-лесното родово определение. Интересна е особено структурата на първите две двойки дихателни хриле. Те са уголемени и с разширена форма хрилни пластини, наподобяващи "вендуза", чрез която задържането на нимфата към камъните в силните речни течения е по- сигурно. Можем сравнително лесно да ги познаем при наличие на по-горе описаните характерните тъмни петна по бедрата на крайниците.
Общата дължина на тялото при нимфите е с размер от 6 до 14 мм. Приспособени са отлично към силните течения, като се прилепват за облите камъни и чакъл в богати на кислород бързотечащи води. Могат да мигрират в бурните течения по дъното на реките. Характерно за тях е ендемичната им концентрация само в определени речни участъци по течението на дадена река.
Нимфите на ритрогената, подобно на останалите хептагениди, се отделят трудно от дъното, но като лоши плувци веднъж отделят ли се, попадат в т.нар. „Dead Drift” и носейки се от течението биват изяждани от рибите. Преди емергенция крилните зачатъци на нимфата отчетливо потъмняват, тя се издига от дъното към повърхността на водата и в този момент също става обект за храна на рибите.
Прието е, че нимфите на този род майски мухи също са естествен индикатор за чистотата на обитаваните води. Ритрогените са чувствителни към органични замърсявания, които водят до намаляване или изчезване на популацията им в съответния речен участък. Излюпването им не настъпва масово, осъществява се бързо и за кратко време, което води да намалено видимо количествено присъствие по реката.
Субимаго (дън):
Различаването на субимагото при ритрогените е по-трудно в сравнение с това при нимфите от същия род. То е с две опашни нишки, две двойки сивкавожълти до бледокафеникави непрозрачни крила, имащи изразена плътност и петнист рисунък, изразено сегментирано тяло с кафеникавочервен до зеленожълт цвят. Ритрогените напускат ларвната си обвивка в повърхностния воден слой носейки се по течението на водата. Емергенцията настъпва в ранния следобед като при топли и облачни дни е засилена и започва по-рано. Субимагото се задържа по водната повърхност за кратко и бързо отлита в крайбрежната зона където изчаква последната си метаморфоза. По една или друга причина падналите или задържалите се във водата дънове биват изяждани от хранещите се риби. В такъв момент са удачни добре плаващи сухи мухи, на номера 10-12, със СДС криле, мухи тип парашут, със сивозелено или червеникаво и добре сегментирано тяло.
Имаго (spinner):
Имат две опашни нишки, сравнително добри летци, като прозрачните им криле са с типичното за семейството жилкуване, имат кафеникав цвят на добре сегментираното си тяло. Очите са големи и добре изразени при мъжките екземпляри и обратно при женските. Появяват се в късния следобед до надвечер като понякога на места образуват красиви малки рояци над бързеите по реките. Оплождането се осъществява във въздуха. Женските летят известно време свободно носейки оплодените яйца чрез видимо морфологично удължение в задната част на коремчето си. Скоро след това започват порционно снасяне на яйца чрез периодично допиране на водната повърхност със задната част на тялото си. След снасянето на яйцата женските спинъри умират и падайки във водата се носят по течението. Мъжките, след края на деня, споделят същата съдба.
Определянето на конкретен вид се извършва чрез микроскопски анализ, като се търсят ключови признаци характерни само за вида. Видово специфични при ритрогените са уникалната структура на пениса и характерните форцепси при мъжките екземляри. Интересен определящ признак са и единичните точковидни петна намиращи се по фемурите на крайниците. Сигурност при видово определяне се постига, когато са на лице хитиновата обвивка на ларвата (т.нар. съблекло), излязлото от нея субимаго и най-вече мъжкото имаго. За залавянето им се ползват т.н. приспособление за метаморфозиране на ларви на място в реката. Това е замрежен куб, в който се поставя готова за излюпване нимфа на еднодневка (ларвата е с по-тъмен цвят на тялото и черни зачатъчни криле ). Кубът с ларвата в него се потапя на плитко във водата, като за ритрогените е необходимо вътре да се постави и малък объл камък. След определени часове от ларвата излиза субимагоса а от него впоследствие имагото. По този способ имаме възможност да приберем за изследване трите фази от метаморфозата на дадена еднодневка – ларва (съблеклото), обвивката на субимагоса и самото имаго. Практиката показва, че ларвите на ритрогените са много по-стресиращи се при това контролирано метаморфозиране и често не се стига до краен резултат.
Модерните съвременни ДНК анализи откриват нови хоризонти в изучаването на майските мухи, като в частност ни дават абсолютна вярност при видовото определение и диференциране.
Целият материал и всички снимки в него са предоставени от Д-р Михаил Пенков (http://lurebg.com). Трудът по таксономичното изследване на водните насекоми от негова страна е огромен, голяма благодарност също дължим и на гл. асистент д-р Виолета Тюфекчиева и гл. асистент д-р Янка Пресолска (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН ).
