FlyFishing.BG - Онлайн магазин за мухарски риболов

Бате Райко Загоров

Носителят на наградата "Iantra Fly Fishing" за 2008-а година Райко Загоров (Бате Райко) и през 2009-та успя да ни изуми всички с невероятно добре подготвена мухарска лекция на тема "История на фибростъклените пръти". Като гост-участник във втория ден на Българския Национален Мухарски Събор - Орешак 2009 той близо час успя да прикове вниманието ни и да ни пренесе в атмосферата преди няколко десетилетия, когато стъклените пръти са господствали по реките, преди да бъдат изместени от графитните. Представи ни много големи световни имена, заедно с много снимков материал на изработените от тях пръти. Уникална мухарска лекция - най-добрата, която до този момент е представяна пред широката флай-фишинг аудитория у нас. До тук с думите - представям ви филмите:


А ето и текста на лекцията:
Преди да започна изложението си по същество, следва да нахвърлям някои най-основни моменти за фибростъклото.
Същото е известно в две разновидности - т.нар. Е-глас / съкращение от електрикъл / и Ес-глас / по различни източници Стренгт или Структурал /. Е-стъклото е по-отдавна на пазара и принципната му разлика от Ес-стъклото е в модулността - около 10 млн. модула срещу 12 млн.модула. И ако тези милиони модули звучат повече или по-малко отвлечено за ушите ни, то практическото им измерение е около 40% по-твърда, здрава, пъргава и бърза бланка при еднакви изходни параметри. Интересен факт е, че всъщност ние / а и останалата цивилна индустрия /, ползва т.нар. Ес2 стъкло, разработено през 60-те години на миналия век от Оуенс и Корнинг. Същинското Ес стъкло е известно още с името "милитари глас", поради факта, че се ползва изключително от военните. Съществена разлика няма, просто най-доброто качество е за военните.
Следващият момент, на който искам да обърна внимание, са някои интересни моменти от производството на бланката. Тук са известни двата основни процеса - метода на Д-р Хауалд и конвенционалния метод. Няма да се спирам в подробности на метода на Д-р Хауалд, само ще изтъкна любопитната подробност,че той работи основно по военни разработки, но в крайна сметка остава в световната история именно с процеса си за производство на рибарски пръти. Другата интересна подробност е, че идеята за процеса се ражда в момент, когато доктора ремонтирал счупения си бамбуков прът, ползвайки за това фибростъклена тръбичка. По принцип метода на Д-р Хауалд е подходящ за "силови" пръти.
Конвенционалниятметод е коментиран многократно на страниците на форума - независимо дали става въпрос за фибростъкло или графит, то говорим за съответния плат, добавката на т.нар. "резин" и увиването около прословутия мандрел!
Интересният момент е в заключителна фаза на производството. Когато платът е увит на мандрела, то той се "запечатва" с целофан, като терминът целофан е най-общ - фирмите ползват различни полиестери и флуоропластични филми. Целофанената лента е с широчина от половин до един инч и се навива "силово" върху бланката, като при това се получава окончателното оформяне на същата. Класните бланки се познават по равномерната дебелина на стените по диаметъра. След това бланките се провисват и се "пекат" между 30 и 60 минути при температури от 300 до 350 по Фаренхайт. След това мандрелът се вади много внимателно и на практика имате готова бланка, от която следва да се отстрани само целофанът. При отстраняването на същия по повърхността остават характерни спираловидни следи. Ако производителя реши да не ги премахва, то имаме пример за т.нар. "ънсандед" бланк, характерни за ранните графитни Орвис-и. Другата опция е шлайфане. Интересното тук е, че според Дейл Клеменс - един от гурутата на съвременния родбилдинг, нешлайфаната бланка е от 5 до 10% по-тежка и до 20% по-здрава от шлайфаната!!
Цветът се прибавя по два начина - при класните бланки пигментното вещество се добавя в "резина" и по този начин цветът се имплицира в самата структура на бланката. При по-евтините бланки имаме елементарно повърхностно оцветяване, като веднага следва да се направи уточнението, че някои култови стари пръти - например Харди Джет, също са с повърхностно оцветяване.

Първа част: Върховните майстори на фибростъклото:

ФЕРДИНАНД КЛАУДИО

По принцип някои от големите имена са като духовете - уж ги има, пък почти никой не ги е виждал. Фердинанд Клаудио е типичен "дух" - вероятно след или заедно с Ръс Пийк е най-големия майстор на фибростъклото и същевременно не можете да намерите нищичко за него в чисто личностен план, камо ли пък снимка. Единственото, което успях да открия е, че е бил член на фамозния Голдън Гейт Кастинг клуб.
Клаудио работи с бланки, направени по негови спесификации от Джей Кенеди Фишър - това е фамилия и компания, които няма да бъдат засегнати в днешния ни разговор, но имат ОГРОМНО влияние върху развитието на мухарството в Щатите, а и в световен мащаб!!
Та Клаудио през целия си живот прави само два вида пръти с простичките имена тейпър А и тейпър Б, червеникаво-кафяви на цвят, с бели шпиготни втулки. Една от най-характерните черти на работата на Клаудио е фактът, че той никога не е монтирал кукодържачи, има определен афинитет към златистия копринен конец и дългите намотки, прекъсвани от къси намотки в различните нюанси на златисто-кафевите тонове. Изключително ценени пръти на вторичния пазар. Крайните цени винаги се движат около и над 500 долара.

МАРИО ВОЙНИЦКИ

Марио Войницки и известен основно като един от най-големите билдъри на бамбуци, като експериментира основно с лепилата и втулките, като ползва за това фибростъклото. Също член на Голдън Гейт кастинг клуб. В определен момент прави бамбуковите пръти на Скот, като фирмата определено оставя отпечатък върху стила му на работа - ще видите във видеоматериала, че пръчките му наподобяват силно ранните скотови фибростъкла. Японците са луди по Войницки. Цените са над 1000 долара.

ДЕНИС ФРАНКЕ

Денис Франке е поредния "дух" - всякакъв опит да открия нещо за него удари на камък...По принцип Франке създава фирмата "Гластек" и работи с бланки, направени по негови спесификации от Стефан брадърс / друго голямо име в света на фибростъклото /. Франке прави между 500 и 800 пръта и в този смисъл е много рядък. Майстор със страхотен афинитет към детайла, почти невъзможно е да го откриете на вторичен пазар.

СКОТ

Прочутата фирма е създадена през 1974г. от гениалния билдър Хари Уилсън. Интересното е, че името на компанията е Скот Паур-Пли и идва от името на макара с класически изглед, разработена и патентована от Уилсън. През 1975г. Уилсън наема друго голямо име - Лари Кени. Само за няколко години двамата успяват да изведат Скот от мазето на уилсъновата къща на 10-то авеню в Сан Франциско до едно от топ имената в мухарската индустрия!
През 1987г. Скот е продадена на Уилям Форд / Форд мотърс /. През 1994г. компанията е преместена в Монтроус, Колорадо. Кени остава като вицепрезидент до 1996г.
Една от най-ранните и интересни иновации на Скот е шпиготна втулка, която има същиото флексово поведение, като съответния участък от бланка. По всеобщо мнение Уилсън е имал почти свръхестествен усет за начина на разположение на шпигота и за това колко дълбоко трябва да прониква същия в съответния участък на бланката. Основните бланки, навивани от Скот в т.нар. Сан Франциско ера, са жълти с различни нюанси и тъмно-кафеви. И двата цвята са правени от "Калифорния тейкъл компани оф Гардена" на мандрели, проектирани он Хари Уилсън и от Е-стъкло. Интересен факт е, че "Калифорния тейкъл компъни" е произвеждала стандартни рибарски пръти, но никога мухарки, съгласно железния договор, наложен им от Уилсън. Скот сваля от програмата си стъклото, но виждайки възродения интерес сред мухарското съсловие, го възстановява през 90-те години на миналия век със серията Фибертъч - тя е от Ес стъкло.

УИНСТЪН

Предполагам, че повечето от Вас са чули превода на интервюто на Том Морган, което направих преди време. То се отнасяше именно за стъклото и култовия модел на фирмата - Сталкер. Само ще вметна, че Сталкер-а е правен също от бланки, навити от Джей Кенеди Фишър. В интервюто си Том Морган тактично намеква, че няма нищо общо с "новото" стъкло на фирмата - моделът "Ретро". Във видеоматериала последните снимки са на този модел.

ФИЛИПСОН

Бил Филипсон е бил протеже на Гудуин Грейнджър и супервайзър в магазина на последния. През 1945г. създава собствена компания - Филипсон род енд тейкъл компани. Произвежда фибростъкло от 1950г., като първите му пръти са от т.нар. хексел стъкло. През 1955г. се прави прочутата Епонит глас, която към тогавашния момент ги изстрелва на върха. Интересен факт е, че именно с епонит глас са и първите стъкла на Орвис - моделът Фулфлекс. През 1961г. Джонсън рийлс купуват Филипсон, а през 1964г. Бил отново откупува компанията си. През 1972г. Филипсон е закупена от ЗМ. Най-ценните пръти на Филипсон са моделите Мастър и Джонсън профайл. Много високо ценени мухарки на вторичния пазар, винаги свършват на цени над 200 долара.

РЪС ПИЙК

Поредният фантом в нашето изложение. Ръс Пийк е най-големият майстор в света на фибростъклото. Ако се върнем отново на интервюто на Том Морган, когато той решава да повиши качеството на предлаганите пръти, първото нещо, което прави е да отиде на гости при Ръс Пийк. В края на срещата им Морган пожелава да купи пръчка на Пийк, а големия майстор му дава платнена ръкавица, за да не нарушава по никакъв начин "девствеността" на корковата дръжка!!!!! По принцип Пийк прави само един модел - Зенит. В късните си години майстора разделя серията на две - Силвър и Голден Зенит. В края на кариерата си Пийк прави и графитни пръти / можете да ги видите на последните две снимки /. Една от най-интересните иновации на Пийк е т.нар. "но сии ферул " / "невидимата" втулка, която също ще видите в снимките /.

УАНИГАС / АРТ НЮМАН /

В момента Арт Нюман е на 93 години и, заедно с Джордж Грифит, е единствения жив участник в паметното събиране през юли 1959г., когато 16 мъже, влюбени в пъстървовия риболов, учредяват организацията Траут Ънлимитид. Основната и цел е опазването на пъстървовите води на Щатите. Към момента организацията има 160 000 регистрирани члена, разпределени в 450 местни представителства и борави със средства в размер на 16 млн. долара и вероятно е най-голямата организация в световен мащаб, имаща за цел опазване на рибни ресурси и води. Трите пръта, които ще видите, са собственост на един човек, което от чисто статистическа гледна точка е вероятност, клоняща почти към нулата.....Също така ще видите и графитен Уанигас.

ВИНС КЪМИНГС

Първият контакт на Винс Къмингс с фибростъклото е на риболовно шоу в Уайт Плейнс. Къмингс вижда мухар да мята с фибростъклен прът в един от кастинг басейните и се заинтересова от новия материал. Разбира, че в Чайнатун, в Долен Манхатън има малка фирма, произвеждаща шестстенни пръти от плътно фибростъкло. Както Къмингс сам споделя, характеристиките на тези прът са били трагични , но ентусиазма на производителите е бил толкова безкраен и заразителен, че той редовно си купувал бланки от тях. С появата на тубуларното стъкло Къмингс започва серия експерименти, които в крайна сметка довеждат до раждането на прословутите му серии Ултимейт и Суперлайт. Постепенно Къмингс преминава от металната към шпиготната втулка, а изработката на прътите е на възможно най-високо ниво. Къмингс има определен афинитет към късите и леки стъкла, като в кратък период прави и пръти от графит-борон, които са абсолютна колекционерска рядкост. Прътът Ривър Рат, показан във видеоматериала, има един от най-хубавите цветове, които лично аз съм виждал!!

УОЛТ КАРПЕНТЪР

За щастие съм в състояние да ви покажа снимка на този велик майстор. Това е единствения жив билдър, който работи последователно за двама от великите "дървари" - Пейн и Леонард. Прави пръти под името Амбърглас, като единият, показан в материала / с шпиготните втулки / е произведен само в тридесет екземпляра!!
Към момента японците от Норие предлагат бланки и пръти на Карпентър, но по всеобщо мнение ползват само името на големия майстор и той лично не взема участие в производствения процес.

На снимката от дясно на ляво:

Денис Менскър - до него е Рик Робинс, зад Робинс, високия олисял мъж е Пер Брандин, пред Брандин, държащ картонената кутия е Уолт Карпентър, до него е Марк Аронър, зад Аронър е Бил Тейлър, до него Боб Тейлър, Джим Бейсли, Дана Грей и в края човекът с червения елек - Рон Кюс. Снимката е уникална най-вече с това, че накуп са събрани десет от най-великите живи майстори на бамбука!!

ВТОРА ЧАСТ: РЕДКИ И СТРАННИ ПРЪТИ:

Молодци, тук няма кой знае какво за разказване. Просто съм събрал снимки на някои от най-редките мухарки, които съм срещал при митарстванията си из нет-а!! А те са както следва:

- Абъркробми и Фитч Паспърт - фирмата са препродавачи на класни продукти. В случая моделът Паспърт е произведен с бланки на Филипсон. Пръчката е била дълга 6 фута,вървяла е комплекта с кутийка, оформена точно като международен паспорт, и въпреки металните си втулки е тежала само 2 унции!! В момента Абъркромби и Фитч продават маркови облекла .

- Сейдж ЕсПиЕл Сентър Аксис - това е една от най-интересните комбинации макара-прът, която съм виждал......

- Орвис Лимитид Едишън - първия Орвис с гравиран никел-силвър хардуер, който съм виждал. Основно за японския пазар.

- Орвис Ултимът - фирмата рядко е правила в миналото дълги пръти, а тази пръчка е точно такава - 10 фута, 6 клас.

- Орвис Ямаме и Ямаме Спешъл - много редки орвисови модели, правени специално за японския пазар за риболов на местен вид пъстърва.

- Харди Фибалайт Перфекшън - тази серия фибростъклени пръти на Харди се произвежда от 1980г. до 1983г.. Двата модела / 7.2 фута, 4 клас и 7.8 фута, 5 клас /, които са представени на фотосите, имат един от най-уникалните и красиво изглеждащи макародържачи, които съм срещал!! Със сигурност под корковия пръстен има метален пръстен, който предотвратява сцепването на корка. След виждането на подобен държач недоумението ми спрямо новите "белачки" на Харди се засилва още повече !

- Пезон и Мишел Риц Вариопауър - долната част е фибростъкло, върхът е от бамбук....Чарлз Риц е бил абсолютен експериментатор!!!

- Хексаграф - рожба на съвместните усилия на Уолтън Пауъл, Брус и Уокър - графитен прът с изглед и поведение на бамбук. Към момента Брус и Уокър продължават предлагането на подобни пръти. Показаният екземпляр на Пауъл е с астрономическа стойност.

- Пружинка - това не е името на пръчката, просто това бе първото нещо, което ми изскочи в главата, виждайки туй чудо . Пръчката е дълга само 50 сантиметра и за да се постигне все пак параболата в долния край е навита като пружина!!

И накрая ще видите двете първи графитни пръчки, сложили "началото на края" за фибростъклото - Шекспир Графлайт и Фенуик ХашЕмДжи

 

Цитати от приятели

" Алекс Вулев - София... разбира се че моя бамбук фаща риби... нали съм го избрал специално да го може ...
    "
Алекс Вулев - София

Моите клубове

Мухарски Клуб "Стримерите"

Спининг Клуб "Стари Видри"

Федерация на Мухарите в България

Европейска Флай-Фишинг Асоциация