След първите 30-тина опити за класически сьомгови мухи се оказа, че чувството, което ме бе захапало няма да ме пусне - започнах да събирам още книги и още много материали. За съжаление материалите от които се изработват тези мухи са изключително ценни и трудно достъпни, съответно и достатъчно скъпи. По един или друг начин започнах да се сдобивам с необходимото - на хората по-близки до мен им е пределно ясно как се случваше това през последната година. Опитвах се да усъвършенствам и техниките - всичко това под вещия поглед и перманентните критики на моя приятел и ментор Тошо Атанасов. Последните два EWF-a (за тези, които не знаят - това е най-голямото мухарско изложение в Европа, което се провежда ежегодно до Мюнхен) гледах предимно връзвачите на класически сьомгови мухи - живата легенда англичанина Кен Мидълмист, французина Бруно Пимпанини, шведа Йохан Андерсон и американката Линда Бачард. Гледах много, четох много, опитвах много, коригирах много, работих упорито и се появиха и първите резултати. Естествено все още съм изключително далеко от сериозните майстори - престои още много работа и учене ...