Христо Мурджеев - Мунчо

Мили приятели, днешния излет не беше никак лесен, защото започна рано, за което естествено е виновен Росен (б.ред. - авторът има впредвид Росен от Габрово). Докато нормалните люде спяха кротко свити в пухените си завивки, ние се клатушкахме с първия рейс към Севлиево. Докато средостатистическите пасажери, потънали в аграрно очакване, крепяха апатично мотики, лопати и друг селскостопански инвентар, аз се мажех с крем против изгаряне, тъй като много дръжа на еподермиса си, за техен неподравен интерес. Спазматичното движение на возилото, подобно на астматичен плужек, беше особено досадно за огромните ни кошници, пардон - очаквания. Мераците ни се дължаха на миналоседмичното откриване на Росен, който беше хванал много и едри риби, макар и не в точно този участък.
Още с пристигането стана ясно, че очевидно днес нещата ще са малко по-различни - реката беше изключително обрасла, с видимост не повече от десет сантиметра, камъните изключително хлъзгави, а малко по-късно, след като трескавата подготовка на такъмите, подобно на паркинсоници, приключи стана ясно, че и риба няма твърде. Около час по-късно установих, че от мерак не съм прекарал шнура през два водача. Нещо, което ни най-малко не ми попречи на кастинга, или усещането за линията в статика и динамика, работата на пръчката, еластичната деформация и други модерни напоследък моменти. В това се крие предимството да си профан...
Но да се върнем към реката. След като натъкмихме инструментариума, започнахме да я четем, което също е модерно напоследък. След като разгърнахме набързо две-три страници, стана ясно, че днес щеше да е по-добре да бяхме посветили деня на някакво друго занимание - нещо което прободе сърцето ми като с нож, тъй като още не бях превъзмогнал ранното ставане. От мъка се насочих към една зелена слива, за да си стипцосам устата, а под нея, сред другите боклуци от пикници, намерих порновестник в отлично състояние. Снимките не струваха, обаче имаше един интересен материал. След това, с подобрено настроение с върнах към риболова. Пресилено е да се нарече така, по би подхождало определение от рода разходка сред оризово поле, или пързаляне с кънки с препятствия. В един момент направих почти чист женски шпагат, при което дънките ми се сцепиха красиво почти изцяло, като се крепяха само на колана, за да не се разпаднат на две части... Поразтегнах повечко тениската, та да ми стои като рокля и продължих заниманието. От година на година реката става все по-зле... Като оставим настрана водораслите, перманентно ниското ниво и нездравия цвят, рибите също изчезват. Ловяха се основно кефалчета между 15-20 см, като всичките рибки стояха край брега, в сянката на храсталаците. Имах само едно изтърване на по-голяма риба (все пак човек трябва отвреме навреме да отдава дължимото на природата, а не успях да засека с ханш), като всичко друго беше с посочените размери. За около пет часа хванах около двадесет рибки, всичките на джапанки. Жълти джапанки, червени джапанки, черни джапанки, оранжеви джапанки... Искаха да ги плясне човек яко във водата и да поизчака, за да ги намерят рибетата в мъглата, т.е. мътилката. Освен това се ловяха пръскачи и уклейки. В това съзрях отдавна чаканата възможност за провеждане тематичен риболов на техните особи. Те също предпочитаха по-едри мухи, колкото и да е странно, като пренебрегваха дребни имитации. Ловяха се доста добре, като няколко от тях си направиха практически сепуку на куката. Ползвах "Кнапек" и на няколко пъти дългото жило буквално се забиваше не просто в устата на рибетата, а направо в мозъка им, а аз изваждах конвулсивно потрепващите трупове.
Излета продължи по този начин до края. Пързалях се по лигавия камънак, правейки красиви пируети и други фигури с висока сложност от фигурното пързаляне и балета, като подръпвах заплашващите да ме изоставят оконачтелно всеки момент гащи, докато излета приближаваше логичния си и преждевременен край, поради всеобщото отегчение. Пътьом срещнах още доста риболовци, като ми направи впечатление, че парашутистите са сравнително малко. Повечето ловяха на стръв, като използваха изключително авангарден начин за съхранение на улова - тъпчеха го в бутилки от бира и безалкохолни по два литра. Което може да ви даде представа с каква нагласа тръгват тези хора за риба...
При едно от замятанията закачих нещо, което отначало помислих за гарафа за напитки, но се оказа стъклен уринатор с без съмнение висока антикварна стойност. Сега ме е яд, че не му направих снимка, за да изпълня настоящата тема с още повече смислъл и съдържание. Поставих го на един висок камък по средата на реката, подобно на пиедестал...
Тази находка ознаменува края на хепънинга. Насочих се към сборния пункт - там отначало помислили, че Исус ходи по водата, докато разберат, че съм аз, пъплещ през кишата от водорасли... Както подобава на един истински приятел, Робко предложи жертвоготовно да съблечем блузката на приятелката му Гери (беше ветровито), вързах си я на кръста и така защитен изотзад от нездрави хорски въжделения потеглихме към автогарата. Докато чакахме рейса седнахме в любимото кръчме, за да направим разбор на разходката, пийнахме по някое и друго безалкохолно, аз индуктивно събрах смелост от околните посетители, дори в един момент бех готов да си тръгна и без горни гащи, тъй като се самопревъзмогнах окончателно, още повече, че долните спокойно могат да минат за бермуди, но както казва предизборния клип на една партия "направихме разума победител" и се прибрахме по домовете в приличен (доколкото е възможно) вид. Наближава времето на вечерния разбор, та ще ви напускам, приятели...