Имайки впредвид спецификата на реката предпочетох мощта пред финеса - взех си 8-цата Байрън с 8-ми клас щукарски шнур на Еър Фло. Предполагах, че ще трябва отново да се боря с високите по 2 човешки боя тръстики и че пак ще трябва да вадя рибите през тях. Времето за риболов - отново безкрайно малко - ограничено на 4 часа. Реката - карстова, водата - по-бистра от планински поток.

Започнах с едни нови стримерчета, но огромните туфи водорасли навсякъде постоянно му разваляха играта, развалях и мястото с постоянното теглене на треволяка, закачил се на стримера. Докато почнах да умувам какво да правя на 10-тина метро вдясно от мен се вдигна риба. Сложих една леко зелено бръмбарче, за да не цопам много-много в тази бистра вода. Добавям още 50-60 см типет 0.13, хем да стане по-тънък, хем по-дълъг. Подавам го с най-големия финес, който мога да изкарам от оборудването. Дигна се риба, бавно и тежкарски, огледа го от тук, от там и се мушна пак във водораслите.
Подавам го пак на близко място - пак същата работа, но с друга риба.
Смених бръбарчето с друго - този път с черно тяло, червена дупара с крилца, хакелчета за крака и т.н. - много по-добра и прецизна изработка от първото. Явно точно в този случай вида на мухата и допълнителните ектри по нея определено имаха значение. Подавам новото бръмбарче, оная риба пак се вдига, пак го оглежда от тук, от там, пак застава под него с глава срещу течението и точно когато очаквам пак да си бие камшика и си викам "Баси капризните риби", оная прави "Всмууук", бръмбаретката изчезна и 8-цата взе да се гъне из ръцете ми. Бъркам за фотоапарата в джоба като се старая с другата ръка да не допускам да забие във водораслите. Да, ама не - хайванинът успя да се завре точно в най-голямата туфа, в резултата на което с мощната сопа извадих поне половината от нея, но без него. Премествам се малко по реката. Още няколко подавания и този път нямаше снимки на действието - направо на брега - чудесна 35-ца с хубави червени перки. И така още няколко пъти с риби между 30 и 35 см. Слънцето напече яко около 9 часа и капризните до този момент кефали съвсем спряха да вземат. Давах им мокри мухи, нимфи и стримери, въпреки проблема с водораслите - не искат да вземат. Единствено на малка суха муха - Роял Улф и Клинхамерче (12-ките са малки по моите разбирания) успях да вдигна няколко кефалчета-педарки.
За мое огромно съжаление не успях да открия и хвана големите литрови тупалки с които имах срещи миналата година, но и този резултат ме задоволяваше напълно - няколко добри риби и няколко по-дребни, като цяло много капризни.

20.Юни.2006