Абонирайте се за моя канал в YouTube !

Разпилях ги! Пак!

След няколко прилични излета по следите на Дунавските щуки, днес на развиделяване бях на брега на любимата Янтра - рибите бяха ясни къде са - те все там си стоят. Кормораните отдавна са тук и са много. Още при нагазването ми в реката тук-там се вдигаше по някоя риба. На това място се подава с целия шнур. Нагазваш колкото можеш и хвърляш колкото можеш. "Колкото повече - толкова повече" - максимата на Мечо Пух е изключително в сила. Започнах плахо риболова, докато в един момент (може би около 8:00 часа) водата завря от вдигащи се риби. Не се вдигаха да се хранят - просто си шляпаха (а може и да са се хранили ...). Отне ми известно време докато осъзная, че предишната ми схема (отпреди две седмици) с две нимфи на 8-ци куки и 0.20 флурокарбон вече не иска да работи. Слязох до 0.13 и "джиджена" нимфа на 14-ка. И се започна - гол след гол - като Бербатов в мач с Блякбърн. Тук е редно да спомена, че нимфа е силно казано - аз ги дърпам като стример още от момента на падането. Също изключително важен момент е да се държи линията опъната. Почукванията са фини и не е ли опъната линията и да последва засечка - риба няма. Някои вземаха нимфата още при падането, но и да не се случи това - другите не оставяха нимфата да мине - имах удари на почти всяко подаване. Рибите бяха 30-35 сантиметрови хубаво охранени кефали, изключително борбени, което определено ми достави удоволствие. След 4-5 риби от едно място започвах да подавам няколко метра по-напред или по-назад и така ги редувах - докато след 2-3 часа ми писна и се отдадох на щукарски занимавки. Ноември го затворихме добре - следва Декември. 

28.Ноември.2010