Още първата сутрин след пристигането ми, бързия риболов на пъстърви и хващането на първите ми басове, Любака ме заведе преди изгрев на голямата река - Уисконсин ривър (Wisconsin River).

Там нещата много наподобяваха моя риболов по река Дунав - реката бе наполовина колкото него. Камъни, мощно течение, анафори - идеални места. Целта, заради която отидохме там бе американската бяла риба или "уолай" - "Walleye", а мястото беше просто написано за тези риби. Използвах една от любимите ми въдици - Guideline #11, с бързопотъващ шнур и стримери от типа "Shimmer Minnow", доказани при риболов на бяла риба и други хищници. Въпреки перфектните условия и въпреки, че си мислех, че знам какво правя - не успях да хвана Walleye ...

След неуспех с американските бели риби се насочих надолу по течението с идея по тихите места близо до брега да прилъжа някоя щука, а защо не и Маскинонг (Esox Masquinongy) или накратко - "Мъски" ... Потъващият шнур го смених с плаващ 11-ти клас, къс лидер - 1.50 м от влакно с дебелина 0.60, стоманен повод и стримери по над педя. За съжаление и тук успехът клонеше към нулата - една единствена щука си обърна гърба пред мен - дали провокирана от стримера или просто за да ми каже, че днес не е моят ден. 

След изгрева обаче се забеляза присъствието на хищници. Американските мирни рибки - "Шад"-овете се размърдаха. Малко след това хванах и първия си бял бас - "White bass":

Ятото бели басове бе голямо, самите те малки, но много агресивни - подавах им попови лъжички - малки попърчета по повърхността и атаките им бяха бесни. Забавлявахме се около час с тях и заснех доста кадри:

Абонирайте се за моя канал в YouTube !