Няколко години Гръцкото крайбрежие бе нещо като "Обетованата земя" за мен. Винаги се случваше нещо и не успявах да тръгна натам. Дълги години следя спининг риболова в гръцките морета, още повече, че стотици близки приятели го практикуват много често. Прехвърлял съм наум идеи, схеми и стримери, които може би биха работили там. Тази есен вече реших, че нищо не може да ме спре и ако ще и "камъни да валят" (както образно се изразява моя приятел Станил Йотов - Бат Стан) аз ще разпъна мухарката и шнура в Бяло море на брега на остров Тасос. Подготвих се с много и различни стримери, бях решил да ловя с двуръчния суич прът, но естествено взех и едноръчния 11-ти клас морски Guideline. Доста шутинг хейди (изстрелващи глави - shooting heads), няколко навити шпули с рънинзи, шнурове - плуващи и потъващи - смятам, че отидох подготвен. Използвах само суич-пръта (#5) с бланки NEXT, като подавах с една ръка и с двойна тяга, защото ловихме от пристан без да газим. Ползвах предимно шутинг хеда на Лий Улф - Амбуш (Ambush® Shooting Head) 350 грейна с плуващ полилидер 15'. С тази схема успявах да постигна дистанция около 35 метра, които може би ще са достатъчни, сравнявайки се постоянно с двама много опитни спининг-риболовци до мен. За мое съжаление риболовът не беше толкова силен, но определено натрупах много полезен опит, който ще превърна в хванати риби следващия път. Първият ден забелязах тъмна сянка, която следваще стримера на повърхността. Естествено си помислих, че е риба. Подадох отново стримера в ареала на сянката. Тя се привлече от него и отново го атакува, вече по-близо до мен. Видях, че не е риба, а добър калмар. След два неуспешни опита да го засека, неуцелвайки момента, в който е "прибрал" както трябва стримера, подавайки му отново и изчаквайки го подобаващо вече сгъна суича. Последва борба, но поради липса на кеп му направих лонг-кеч-енд-рилийз и си замина обратно в морето. Втория ден абсолютно същата случка с друг добър калмар. Този път го изчаках много дълго да вземе стримера и да поеме в обратната посока, засечката бе меко казано груба, борбата ми достави страхотно удоволствие, а момента с изстрелването на струи вода при вкарването в кепа ще помня може би много дълго време. Определено тези мекотели са много интересен обект за риболов с муха и шнур. Понеже се появих малко по-късно, Боян беше издърпал няколко риби, аз успях да се включа накрая на захода и забодох едно маятико - изключително борбена риба, което важи по принцип за всички морски обитатели.

Смея да твърдя, че определено страшно много неща ми се изясниха за спецификата на този риболов, разбрах още какво ми е нужно откъм оборудване и стримери и единствено нещо, което е сигурно е, че съвсем скоро ще отида отново!

18.Ноември.2013

П.П. ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ на Боян Ефремов, Мария и Сашо, които ми бяха гидове в това първо потапяне на стримерите в Егейско (Бяло) море!