"Изгубени в камъша" - или "За щуки на Йоца" - без значение на заглавието - това за мен бе най-добрия риболов за изминалата вече 2011 година и едно от най-яките ми риболовни приключения въобще, естествено с най-големи риби. Месец след като се върнахме ще се опитам с думи и снимки поне малко да ви направя съпричастни към това изживяване, наречено мухарски риболов на щука. Понеже взехме и доста видео-кадри, макар и с нашите абсолютно любителски камери и фотоапарати, ще сглобим и цял филм за езерото Йоца, като за момента съм успял да направя само трейлъра на филма:
Предисторията:
В началото на Октомври се чуваме с Дани Крилов по телефона - говорим си ние по различни теми - кайсиева ракия, мухарски клубове и федерация, пастърма от телешки шол, риби разни и т.н. и в един момент ми изсипва:
- "Ми ние с Мънков ще ходим на Йоца Декември".
Аз чул-недочул и недоразбрал му отвръщам:
- "Защо пък точно Йовковци избрахте и какъв ще го ... там през Декември, но може да дойда поне да се видим ..."
- "Не Йовковци, а езерото Йоца в Сърбия, след Белград" - Поправя ме Крилов ...
Нещо подсъзнателно ме сръчка "на секундата". Съвсем асоциативно започнаха да ми се въртят едни снимки с огромни щуки от сръбското списание "Spin & Fly", които явно добре се бяха запечатали в главата ми.
- "Не знам, ще видя" - едва смотолявам, поради мътилката в мозъка ми, причинена от току що атакуваща наум стримера ми поне 5+ щука ...
Приключих криво-ляво разговора и първата ми работа, естествено "Google" - "езеро Йоца" - нищо не открих освен "Дядо Йоцо гледа" на Вазов. Добре тогава, след като не знам как се пише "езеро" на сръбски ще напиша "Joca Lake" - кошмарът продължаваше и нямаше намерение да изчезне, дори напротив - щуките, които досега бяха в главата ми се материализираха и на дисплея пред мен. Не ме питайте как съм спал ... На другия ден му звъннах на Крилов - "бАрт ми, пишете ме в групата, иначе няма сън, на душата покой трябва да търсим ... "
Следващите месеци, въпреки расперите, кефалите и останалите видове риби, някакси всичко се завърташе около щуките и подготовката за Сърбия. Среща със Зиги в Севлиево - естествено две торби с нови материали - F.I.T.S. системата - от всичко, полярна лисица - всички цветове, по използваните - по няколко пакета, "Ейнджъл хеър" - от всички цветове, "дъмбелчета" за очички - различни размери и тегла, куки - "Партридж" - щукарската серия на Ад Сойер (известен холандски риболов на щука с мухарка - в момента му чета книгата) - от всички номера - разбирай 4/0, 6/0 и 8/0. Козина от як - липсващите ми цветове (за който не е виждал козина от як - това са снопове от дълга около лакет боядисана в различни цветове козина - идеална за огромни стримери). "Това как, Зиги?" - "Ето така се прави", "А това?" - "Ето по този начин ..." Ако има човек в България, който да може да лови щуки с мухарка и да връзва стримери за щуки - това е Зиги и никой не може да ме убеди в обратното. Всичко останало - това, че някой е хванал щука с мухарка в БГ или пък "щукарските" стримери, които се продават по магазините ни и онлайн - много сме далеко от света, зациклили на едни пайк-бънита ... Всичкият този опит, който съм взел на готово от Зиги ще го описвам малко по малко в блога. "Я си дай класьора с мухите за щука" - продължавам да го притискам, и знаейки, че няма измъкване неохотно ми го подава - "Не е за показване" - скромничи ми, а вътре моделите са просто уникални. Въпросите ми продължаваха да валят, отговорите от негова страна също, естествено с присъщото за него страхотно чувство за хумор. Подготовката ми продължи с пълна сила вкъщи - връзвах стримери както по модела на Зиги, тюб-стример, впечатлил ме от пръв поглед, така и класически пайк-бънита (pike bunny) в различни цветове, Клоузър Миноу (Clouser Minnow) и Лефти Дисийвър (Lefty Deceiver) - доказали се модели стримери за хищници (макар и създадени за морето) на Боб Клоузър и Лефти Кре, както и общия им стример "Халф енд халф" (Half And Half), който е наполовина клоузър миноу, наполовина лефти дисийвър - супер муха! Връзвах и 3D стримери, както и тотално нови за мен модели, като един от тях се оказа отличник на Йоца, но за това ще стане въпрос по-късно. Много от стримерите успях да "намокря" в Янтра и Дунав. Подготвих лидери от нов, качествен монофил 0.60 с по два "перфект"-лупа от двата края. Естествено в различни дължини за плуващите, интермедиатните и потъващите шнурове. Направих си стоманени поводи - достатъчно и за тубите (tube flies) и за нормалните стримери - технологията ще се опитам също скоро да опиша подробно в стъпки. Линията ми бе уникално здрава и впредвид условията в блатата на Йоца бях убеден, че няма да има компромиси. С две думи - аз отидох подготвен, за всякакви условия и всякакви изненади - просто Подготвен.
Пътуването:
За мен започна в 6:00 сутринта в петък (02.Декември.2011). След четири часа бях в офиса на BFC в София - да ги видя пичовете, да разгледам нещо ново и интересно и да допълня някой материал. Още час и бях в Западен Парк, пред блок 66, където ни бе и срещата. Макар и не толкова бързо, колкото ми се искаше успяхме да се съберем с Видрите - Дани Крилов, Станислав Мънков, Митко Куманов - smog, Васко Ламбов и двама техни приятели, с които се виждахме за първи път - Йордан "чичо" Ханс и Александър Белоев - Румпи. Натоварихме колите, адреналин не липсваше и в ранния следобяд потеглихме за Сърбия. Аз бях в екипажа на Крилов, Смог-а и Мънков - ето как изглеждаше нашата кола отзад:
От София на запад не бях пътувал никога и определено ми бе интересно, докато беше светло. Впечатли ме река Нишава в сръбската част - и реката, и каньона, през който минава пътя, и знаците "Пали светло!" преди всеки тунел. След Ниш се качихме на магистралата за Белград:
А при разклона за Крагуевац Крилов ни смъкна от нея, за да ни заведе в култова кръчма, където ядох най-добрата агнешка чорба през живота си:
На Белград му направихме една почетна обиколка по околовръстното вместо да минем по царския път, пресякохме на два пъти Сава и един път Дунав. За съжаление отдавна вече бе много тъмно и не успях да разбера нищо от реките, колкото и да се взирах в нищото. Дунав ми се стори много по-малък отколкото при нас, което е и нормално естествено, но друго си е да ги разгледаш по светло. Някакси се оправихме в Белград и след малко повече от час и няколко телефона на сръбски и английски с домакините, които ни чакаха пристигнахме в село Бело Блато - изходната точка за риболов на езерото Йоца. Само да вмъкна едно леко уточнение - ние се намирахме вече на територията на област Войводина, като част от Сърбия, но със страшно много автономни права, което признавам си досега не знаех.
Домакините ни очакваха, масите бяха нагласени, компанията ви е ясна и не мисля да се впускам с обяснения точно какво се случваше там - снимката естествено е от началото на масата :
Един отбор от четирима румънци също бяха отседнали в тази къща и споделиха, че са хванали две щуки по около 3 килограма на блесни същия ден, че водата е страшно ниска, което и ние разбрахме от ятаците на Ванката Пигов още отпреди да тръгнем. Ниската вода си е нещо нормално за Декември месец, когато всички реки са ужасно ниски и бистри, Дунава почти е изчезнал, което се отнася и за неговите притоци, каквато е Тиса (най-големия ляв приток на Дунав) и съотвено блатата покрай Тиса и в частност Йоца също са без вода.
Първият риболовен ден:
Сутринта определено не станахме много рано, което си беше грешка, като признавам си аз също не бях за ставането по тъмно заради непознатото място. Снимах къщата отвън, където бяхме отседнали:
Вече не помня точно часа, но след кафето може би към 8:30 тяхно време домакинът ни ни заведе с колите до езерото Йоца:
Точно каквото си го представях - огромни крайречни блата, заобградени отвсякъде с камъш, без никакъв друг излаз от тях, освен от мястото с лодките, пълни с всякакви водоплаващи птици - лебеди, зеленоглави патици, водни кокошки и т.н. Водорасли във водата достигащи почти до повърхността, където самата повърхност не бе завладяна от друг вид водорасли. С две думи - Рай за Щуките! От друга страна факта, че на езерото задължително се практикува "Хвани и пусни" (Catch & Release) определя и резултатността на риболова. Там имаше точно толкова щуки, колкото би трябвало да има на едно такова място! (това не означава в никакъв случай "много")
Бързичко се нагласихме, адреналинът ни подпираше, времето в никакъв случай не беше студено - може би точно тук е моментът да спомена, че и двата дни се радвахме на страхотно време - променящо се облачно със слънчево, почти без вятър - перфектно за мухарски риболов на щука ... и за снимки
Един онлайн приятел от Белград - Nebojsa Pavlović - Šone, с който отдавна си комуникираме и който като мен се увлича по распери, щуки и всякакви хищници ми сподели следното седмица преди да тръгна по "неговите ловни полета":
- "Sure mate, try to look for bigger pikes on the middle of the water ,ask man who work there, his name is JOVA to show you on Lake where is the place called PRELIVACA - biggest pikes are there. I heard that level of the water at the moment is not so high so u can use slow sinnking pike flies, maybe some flies with a lot of crystal flash or other flash materials, maybe some divers. Also flies 15-20 cm long should be enough. My advice for u is to use fly lines with sinnking tip (intermediate) or instead that u can use some sinnking polyleaders and necessarly put some steel tippets at last 20 cm long. Dont loose time trying to catch pikes with poppers or other floating flies in this time of year.
TIGHT LINES MATE !"
На което отговорих с моя развален елементарен английски, че знам за ниското ниво и че погледът му за риболовът през Декември на подобно място напълно съвпада с моето мислене.
(Баси, току що ми се обади Крилов и ми каза, че вместо в Черна Гора щели да ходят след два дена пак на Йоца ... несправедлив е живота ... ще им пратя поне кутиите с щукарските стримери да имат с Мънков повечко ...)
Някакси ще продължа ...
Питахме ние Йова за "PRELIVACI", което е явно някакъв преливник и човека ни обеснява - "Наляво, надясно, пак наляво и пак надясно и още един път наляво и надясно". Аз сложих бързопотъващия шнур и един огромен тюб-стример - нали тръгваме за дълбокото място и за големите риби:
Спинингистите четирима в една по-голяма лодка, аз самичък в едно дървено корито с гребла за кану (такива ползват нашите бракониери по Янтра), Мънков и Крилов в друга моторна лодка. На тяхната лодка нещо не й тръгна с двигателите - Крилов стана на монтьор, върна се смени го, и като прибавим и факта, че след час-два лутане из просеките на блатото наляво-надясно не успяхме да намерим "преливаци"-то и решихме да се върнем може да си представите къде из облаците ни бяха нагласите и как се приземиха долу в реалността. Върнахме се на откритото място в началото и уж се уговорихме с домакините някой да ни заведе по-късно до преливника. И докато чакаме естествено решихме да подметнем - така или иначе сме с лодките във водата. Аз смених потъващия шнур с плуващия 11-ти клас Bullet на Guideline:
Леко се пръснахме лодките из водата:
Навсякъде дълбочината бе между 50 см до метър максимум - далеч не обнадеждаващо ... Оказа се, че спинингистите успяват да заловят една добра щука още с първите хвърляния - факт, който аз не съм успял да разбера. Беше излязъл лек вятър и аз се пуснах на дрейф с моето корито, подавайки във всички посоки и постоянно гледайки дъното (после се оказа, че е равно като тепсия в целия този участък). Близо до мен имаше двама сръбски мухари в една лодка, които хвърляха малки стримери и ги обираха с невероятна скорост с двете ръце, докато държаха прътите между краката си. Странна техника, но неносеща им полза, поне докато бяха близо до мен нямаха удар. Аз за разлика от тях подавах огромния над 20 сантиметров тюб-стример на голямо разстояние от мен и го обирах изключително бавно. Понеже исках леко да го потопя повече му добавих едно метално утежнение на линията, което представлява метална глава за тюб-флай, на която съм сложил една вътрешна тръбичка и ги ползвам като добавка пред стримера, когато имам нужда:
Не мина много време откакто се разделихме лодките - може би 10-тина - 15 минути, когато дърпайки бавно стримера забелязах само гърба на едно торпедо, което го следваше и на метър преди лодката се врътна и изчезна. "Оп, ще има игра тук ... предизвиках нечий интерес ..." Още едно подаване .. и още едно - този път рибата беше още по-агресивна - атакува стримера в момента на изваждането му от водата, като гърба й се блъсна и облиза борда на лодката над повърхността на водата. Ад Сойер в книгата си ги нарича "missers". Изводите, които си направих на секундата бяха два - задължително да правя осморки със стримера до лодката преди да го извадя от водата и втория - по-важен - "след като щуките следят бавния стример и не го атакуват - ми, идиот такъв, дърпай го по-бързо и агресивно, предизвикай инстинктите им!" При следващото подаване стрипването ми (обирането на стримера) вече бе тотално различно - агресивно, неравномерно и предизвикващо. Водата бе бистра - на няколко метра преди лодката, гледайки стримера видях просто как една паст зад него се отвори, затвори, огромния стример изчезна за миг и една глава замръзна гледайки ме. Засечка ... и сопата се сгъна, ако сте ловили някога с висок клас вероятно знаете как се сгъват:
Наляво, надясно, малко по-малко я приближавах към лодката. "Ела тук , Лепотице, няма бягане от мен" - все пак лидерът ми е нов монофил с дължина 1.50 м и дебелина 0.60 мм, след което за типет имам 50 см стоманен повод, ръчно изработен от мен. Тази линия е много щадяща рибите - при такова оборудване щуките се вадят доста бързо, което запазва техните сили и при връщането им обратно са си напълно в кондиция - няма никакъв шанс да й стане нещо на уловената и пусната обратно риба. Мина няколко пъти под лодката, поразигра ме, но в рамките на минута-две всичко приключи. Щипката показа 3.5 кг, дължината не я мерих, но сравнявайки я вечерта с една от спинингистките риби с такова тегло е била около 80-те сантиметра. Няколко много бързи снимки и обратно във водата:
Моята мисия вече бе изпълнена - хванах си най-голямата риба до момента с мухарката и всичко нататък би било бонус. Явно и оня, горе, е чул мислите ми защото след тази риба цял следобяд хвърляне нямах повече нито една атака. Може би направих грешката, че заради гребането с греблата се въртях само на близко място и не хванах някоя от другите лодки с моторите да ме изтегли нанякъде. През това време Крилов и Мънков след няколко часа безрибие напипаха място и извадиха по две хубави риби. Ето и няколко снимки на техния екипаж:
.
Групата на спинингистите също хванаха няколко риби:
Аз пък залових един рак, уставно защипал куката - не ми е за първи път
Златния час привечер бе страхотен:
А залезът бе просто уникален:
Край на първа част
Абонирайте се за моя канал в YouTube !
Филмът, който направих впоследствие за риболовът на щука на езерото Йоца в Сърбия