Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна ...
За тези думи от чешмата в Етъра си спомних, когато уморени след няколко километра по една планинска река в края на излета спряхме пред една чешма. От вековете датира традицията, според която добрият човек трябва да остави на поколенията нещо, което да им напомня за него и след него. Тази чешма е съградена от брата на дядото на Стани Мънков и както пише на самата нея - "От любов към природата!"
Този път вятърът ме отнесе в Планината (обожавам Планината) в изключително приятната компания на Христо Мурджеев (Мунчо), Бранко и кучето Макс, което е и основен герой по много от снимките. Излетът започна естествено доста рано, предполагам за ужас на Мунчо - още с изгрева бяхме много близо до реката. А реката беше прекрасна - висока, което е нормално за времето и за снега, който се виждаше по от време на време показващите се върхове. Студена, кристално бистра и дълбока - предполагаща хубав риболов на нимфа. Но само предполагаща ... минавайки няколко километра срещу течението с Мунчо нямахме и сторване, въпреки упорстването, перфектните места и смяната на различни нимфи (макар моето мнение да е, че нимфата по такива реки няма значение). Почудвахме се, почесвахме се - чак толкова слаби риболовци не сме, но може и да се надценяваме. Бърз телефонен разговор до Мънков, който в момента се подвизаше по Драговищица (прекрасна река) и дръпнахме още нагоре. Нещата започнаха да си идват на мястото като за останалия около час преди да тръгнем обратно успяхме да си хванем по 4-5 прекрасни диви шарени балканки, които осмислиха и целия излет. За мен успешните нимфи бяха заешки на 8-ци Кнапек, при Мунчо - фазанови, но аз хванах и на по-малките нимфи от тандема, което продължава да ми доказва тезата от по-горе. За по-долния участък и липсата на кълвино по него причините ще ги търсим след още някой и друг излет по тази невероятна река, при която ще се върна скоро със сигурност!
30.Април.2012
